Операция "Озирис"

Анди Макдермът

Операция “Озирис”

ПРОЛОГ

ГИЗА, ЕГИПЕТ

Засегнатото от ерозията лице на Сфинкса наблюдаваше безстрастно Мейси Шариф, докато тя преминаваше пред ог­ромните му каменни лапи. Тя хвърли само бегъл поглед към древния паметник - за двете седмици, откакто беше тук, Сфинксът и пирамидите зад него се бяха превърнали от ве­личествени чудеса в обикновен фон за работата, която изоб­що не отговаряше на очакванията ѝ. През първата седмица беше направила стотици цифрови снимки и видеоклипове, но сега фотоапаратът беше само тежест в джоба на бедрото ѝ, недокоснат от дни.

Как бе възможно от всички места точно Египет да се превърне в такова огромно разочарование? Още от детската си възраст тя бе очарована от разказите на баба си за родно-то ѝ място; истории за царе и царици, за добро и зло в една страна на чудеса, по-хубави от която и да е друга вълшебна приказка, защото отгоре на всичко бяха истина. Това беше екзотичен, романтичен свят, толкова различен от охолния Кий Бискейн в Маями, колкото Мейси дори не можеше да си представи, и още като дете тя беше решила, че някой ден ще го опознае лично.

Но реалността не беше оправдала мечтите ѝ.

Мейси спря, за да провери навесите покрай дясната лапа на Сфинкса. Все още нямаше и следа от Бъркли.

Хвърли поглед към часовника си: наближаваше осем и петнайсет вечерта. Всекидневната видеоконференция на началника на експедицията с Агенцията за световно на­следство в Ню Йорк трябваше да започне тогава, което ѝ даваше по-малко време, отколкото се беше надявала, за да го хване. В осем и трийсет щеше да започне всекидневно­то шоу със звук и светлина - ярко представление с осветя­ване на пирамидите и Сфинкса. Бъркли и основните чле­нове на археологическия екип винаги си тръгваха скоро след издрънчаването на първите акорди от високоговори­телите, като оставяха на младшите членове и местните на­емни работници тежката работа по обезопасяването и по­чистването на разкопките.

Мейси дори не беше сигурна дали Бъркли я смята за младши член на екипа, или за обикновен работник. Е, доб­ре, тя имаше да учи още две години, преди да получи научната си степен, и може би оценките ѝ не я поставяха точно на първо място в курса, но тя все пак беше археолог. Това сигурно ѝ даваше правото да върши нещо повече от праве­нето на кафе и пренасянето на натрошени камъни?

Тя закрачи отново, отразената от неравното лице на Сфинкса светлина оцветяваше в оранжево бледомаслинената ѝ кожа. Макар презимето ѝ да бе египетско, външността ѝ издаваше кубинския ѝ произход по майчина линия. Тя се спря да оправи вързаната си на конска опашка коса, после чу звука от приглушени гласове и бързо заобиколи гигант­ската лапа, за да види дали екипът на шефа ѝ не се появява откъм разкопките. От пръв поглед беше решила, че доктор Лоуган Бъркли е привлекателен по един академичен начин. В средата на трийсетте, със спускащи се върху челото му кестеняви коси, изтънчени черти… Но тогава той беше от­ворил уста и се беше проявил като арогантен задник.

Това определение подхождаше не по-малко на двамата мъже, които бяха с него. Телевизионният продуцент Пол Метц беше нисък, пълен и брадат, с телосложение на буре и с похотлив поглед, който Мейси често улавяше върху себе си. Тя харесваше мъжкото внимание, разбира се… но не от страна на всички мъже.

Другият мъж беше египтянин. Доктор Яби Хамди беше високопоставен служител от Висшия археологически съвет, държавна агенция, надзираваща всички египетски археоло­гически дейности. Шкембестият, оплешивяващ Хамди тех­нически ръководеше разкопките, но, изглежда, нямаше ни­що против да остави Бъркли да върши каквото си иска, по­вече заинтересуван от проявите си пред телевизионните ка­мери. Мейси не би се изненадала, ако в момента на дълго­очакваното разкриване на митичната Зала на летописите пред света, Хамди се изпъчи пред обективите и започне да се хвали с решаващата си роля в откритието.

Това предаване беше настоящата тема на разговор.

- Значи си сто процента сигурен, че ще отвориш врата­та в точно определения момент? - попита Метц с тон, който предполагаше, че мисли точно обратното.

- За последен път повтарям: ще отворим входа на купо­ла точно когато казах - изрече Бъркли с нюинглъндски ак­цент, а носовият му, надменен глас издаваше възмущение. - Знам какво правя. Това не са първите ми разкопки, както ти е известно.

- Но са първите, които ще завършиш на живо пред пет­десет милиона души. И телевизионната компания няма да е доволна, ако в прайм тайма им ти два часа се ровиш сред тухлите. Те, а и всички останали, искат да видят нещо грандиозно. Хората обичат тези египетски глупости.

Разкъсван между желанието да защити своето наслед­ство и да остане в добри отношения с продуцента, Хамди избра второто.

- Доктор Бъркли, можете ли да гарантирате, че ще се придържаме към разписанието?

- След осем дни - процеди Бъркли през стиснатите си зъби - ние ще покажем на света нещо по-невероятно дори от Атлантида, не се безпокойте. - Той се обърна към близ­ката преносима кабина със сателитна чиния на покрива й - щаба на екипа. - И като си говорим за графици, време е да си направя резервация.